Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                             гр.ПЛЕВЕН, 17.04.2013 год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, девети наказателен състав, в публично заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА    

 

при секретаря П.К. и в присъствието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от съдията НАХД №481 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази :

 

          Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Е.Б.М. *** Наказателно постановление №518/12 от 31.08.2012 год. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР-гр.Плевен, с което, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ й е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

          Счита, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение №518/03.08.2012 год. /с бланков №548177/, послужил за издаване на наказателно постановление №518/12 от 31.08.2012 год., както и при издаване на последното са нарушени процесуалните правила и материалния закон.

          Моли съда да разгледа административно наказателната преписка и след като се убеди в основателността на оплакването й, да отмени обжалваното наказателно постановление.

          В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява. С писмена молба от 13.03.2013 год. е уведомила съда за невъзможността си да присъства в открито съдебно заседание поради инвалидността й. Помолила е съда да разгледа допълнително представените с молбата доказателства във връзка с жалбата й.

          Ответникът по жалбата ОД на МВР-гр.Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

          Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установени следните факти :

          Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима за разглеждане от съда. По същество тя е основателна.

          На 03.08.2012 год., около 16.40 часа в с.Байкал, Н.А. на длъжност мл.пл.инспектор при РУП на МВР-гр.Долна Митрополия, в присъствието на свидетеля К.Ф. съставил акт за установяване на административно нарушение №518 на името на жалбоподателката Е.Б.М., затова, че на 03.08.2012 год., около 16.40 часа в с.Байкал, Община-гр.Долна Митрополия като  собственик на лек автомобил марка “***”, с рег.№*** към дата 25.01.2012 год. не е заплатила задължителната гражданска отговорност “ГО”, с което е нарушила чл.259 от КЗ. Актът е подписан от нарушителката без забележка, в присъствието на един свидетел.

          Въз основа на цитирания по-горе акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред съда наказателно постановление №518/12 от 31.08.2012 год. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР-гр.Плевен.

          От показанията на актосъставителя Н.А., които съдът кредитира като достоверни и обективно дадени се установява, че актът е съставен въз основа на писмо на сектор “Пътна полиция”-гр.Плевен. Това било във връзка със служебна проверка, но лично не е ходил при нарушителката.

          Идентични с показанията на актосъставителя са и тези на свидетеля по акта К.Ф., който поясни, че акта е съставен въз основа на административната преписка от КАТ.

          При наличието на тези факти съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН както в акта, така и в наказателното постановление следва да бъде налице идентичност, съвпадение на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и да бъде посочена точната законова разпоредба, която е нарушена. Тоест необходимо е наличието на правно единство между описанието на нарушението и неговата цифрова квалификация, както в акта, така и в наказателното постановление.

          В конкретният казус в акта за установяване на административно нарушение се сочи, че към дата 25.01.2012 год. Е.М. не е заплатила задължителната застраховка “Гражданска отговорност” за собствения й лек автомобил “***” с рег.№***, с което е нарушила чл.259 от КЗ, без наказващия орган да е утичнил за коя алинея и точка на Кодекса се касае. В наказателното постановление, обаче, което е издадено въз основа на акта за установяване на административно нарушение се описват други факти, че жалбоподателката като собственик на лек автомобил “***” не е сключила застраховка “Гражданска отговорност” към момента на проверката – 03.08.2012 год., поради което е нарушила чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, т.е. в наказателното постановление за първи път се сочи точно коя алинея и точка на чл.259 от КЗ е нарушена.

          Посочването на различни обстоятелства, при които е извършено нарушението и уточняването на точната нарушена разпоредба едва в наказателното постановление създава неяснота относно това какво нарушение в крайна сметка е приел наказващият орган, че е извършила жалбоподателката, въз основа на какви обстоятелства то е извършено, както и кои са доказателствата, които го потвърждават.

          По този начин се нарушава правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил. Касае за допуснати съществено нарушение, тъй като е ограничило възможността на наказаното лице да прецени какво нарушение е извършил и пълноценно да се защити срещу издаденото наказателно постановление. 

          Съдът констатира и друг пропуск на наказващият орган. В наказателното постановление не е посочен ЕГН на нарушителката, което представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. Липсва и описание на рег.№ на лекия й автомобил.

          Следва да се подчертае, че за да се релевира отговорността по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение следва да има сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В случая нито от акта, нито от наказателното постановление се разбира как, по какъв начин е установено, че Е.М. е собственик на лек автомобил, регистриран на територията на РБългария и той не е спрян от движение.  В този смисъл съдът кредитира и обясненията, дадени в хода на съдебното следствие от актосъставителя и на свидетеля по акта, че единствено  въз основа на административната преписка от КАТ е съставен акта, без да са ходили на място при собственика на автомобила и лично да са констатирали този факт. Следователно щом няма безпорни доказателства, че лицето не е сключило договор за застраховка “Гражданска отговорност” то на същото не може да му се вмени посоченото в наказателното постановление нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

          По изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна и следва да се уважи, а атакуваното НП – да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №518/12 от 31.08.2012 год. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР-гр.Плевен, с което на Е.Б.М., ЕГН-********** *** ***, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено административно нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му от страните.

          След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на сектор ПП към ОД на МВР-гр.Плевен за сведение.

 

 

                                     

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :