Р Е Ш Е Н И Е

01.04.2013г.

 

номер ..................                                                                           град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на двадесет и седми март

Дванадесети наказателен състав

година 2013

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ

НАХ дело номер 457 по описа за 2013 - та година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

 

С Наказателно постановление № МДТ - 06/12.02.2013 г. на НАЧАЛНИК ОТДЕЛ “ПРИХОДИ ОТ МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ” при ОБЩИНА ПЛЕВЕН, на основание чл. 53 ЗАНН във вр. с чл. 123 ал. 1 ЗМДТ и чл. 57 ал. 1 от Наредба №20 на Общински съвет Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен, на *** с ЕИК по БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** – управител е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление, управителят *** е подал жалба до Районен съд  - Плевен чрез наказващия орган. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, довели до нарушаване на правото му на защита в административнонаказателния процес.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява; представлява се от адв.М.М.. Жалбата се поддържа по сочените в предходния абзац съображения. Поставя се акцент върху тезата, че е нарушена императивната норма на чл. 40 ал.1 ЗАНН, която предвижда АУАН да бъде изготвен в присъствие на нарушителя; твърди се, че не са били налице условията за приложение на разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН. Поддържа се, че приложеното към делото пълномощно е общо и като такова не дава възможност на лицето *** да представлява санкционираното дружество в започналото административнонаказателно преследване. Аналогично, поддържа се и че връчването на съставения АУАН на пълномощника *** е било в нарушени на императивните разпоредби на ЗАНН.

За ответната страна – ОБЩИНА ПЛЕВЕН - се явява юрисконсулт ***. Оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че административнонаказателната отговорност на *** е ангажирана законосъобразно, при спазване на процесуалните правила. Счита, че съобразно представеното по делото заверено копие на търговско пълномощно, *** е имал правото изцяло да представлява търговеца. Изразява мнение, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, а е налице присъствено съставяне и впоследствие – връчване на АУАН на санкционираното дружество – чрез търговския пълномощник ***.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и следователно е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №4/05.02.2013Г. за това, че с Нотариален акт № *** от 21.08.2012 г. на Нотариус *** И. - нотариус с район на действие РС Плевен, рег. № ***, *** е придобило недвижим нежилищен имот, находящ се в гр.***; съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 ЗМДТ същият имот е следвало да бъде деклариран в двумесечен срок; в действителност обаче, деклариране по този ред е било извършено едва на 05.02.2013г. Непосредствено след входирането на необходимия комплект документи от страна на търговския пълномощник на дружсетвото – *** – на 05.02.2013г., се пристъпило към съставяне на процесния АУАН в присъствие на споменатия пълномощник и свидетелите Д.Р.И. и К.И.И..

Така изложената в АУАН фактическа обстановка е отразена и в обжалваното НП № МДТ - 06/12.02.2013 г. на НАЧАЛНИК ОТДЕЛ “ПРИХОДИ ОТ МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ” при ОБЩИНА ПЛЕВЕН. На тази основа е прието, че се касае за нарушение на чл.14 ал.1 ЗМДТ. Нарушението е подведено, наред с общите административнонаказателни разпоредби по чл.53 ЗАНН, също така и под специалните – на чл. 123 ал. 1 ЗМДТ и чл. 57 ал. 1 от Наредба №20 на Общински съвет Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен.

Следва да се отбележи, че в хода на съдебното дирене се събраха несъмнени доказателства за компетентността както на актосъставителя, така и на издалия НП държавен орган. Наред с това, както АУАН, така и НП съдържат предвидените законови реквизити, посочени съответно в чл.42 и 57 ЗАНН.

От друга страна обаче, претенциите на жалбоподателя и процесуалния му представител за нарушение на императивните разпоредби на чл.40 ал.1 и 2 ЗАНН, както и в резултат на това – на чл.43 ал.1 ЗАНН, Съдът намира за основателни.

По силата на споменатото по - горе пълномощно, *** е имал права да представлява търговеца пред всички държавни и общински органи и институции, вкл. – “МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ”, да подава и изисква документи, да извършва справки и да се подписва, където е необходимо. Следователно, същото има характер на общо упълномощаване. Пълномощникът, макар и търговски такъв, не е бил упълномощен с права да представлява санкционираното дружество или неговия управител  нито по административно – наказателни производства, нито – по конкретното такова, започнато с цитирания АУАН. Нито управителят, нито – дружеството като юридическо лице са били надлежно поканени за съставяне на акт – така, както повелява разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН. Пристъпено е към съставяне на акт в присъствие на нарушителя, без да са били налице условията за съставяне на акт по реда на чл.40 ал.1 ЗАНН. Съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, т. е. без физическото лице - управител да е било поканено (или поне да е била отправена съответна покана до *** да изпрати надлежен представител)  да се яви за съставяне на акт за нарушение, е съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, чл. 42, ал. 1, т. 8 ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението на тези правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на акта, да изложи обяснения или възражения, както и да направи такива в тридневния срок по чл. 41 ал. 1 ЗАНН от подписване на акта.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че допуснатите нарушения при провеждане на административнонаказателното производство са съществени и съставляват самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, без да се обсъжда спора по същество.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № МДТ - 06/12.02.2013 г. на НАЧАЛНИК ОТДЕЛ “ПРИХОДИ ОТ МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ” при ОБЩИНА ПЛЕВЕН, с което, на основание чл. 53 ЗАНН във вр. с чл. 123 ал. 1 ЗМДТ и чл. 57 ал. 1 от Наредба №20 на Общински съвет Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен, на *** с ЕИК по БУЛСТАТ *** седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** – управител е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: