р  е  ш  е  н  и  е

 

гр. Плевен, 26.04.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

 

и при секретаря Д.Т.                   и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХД № 404  по описа за 2013 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление №34641-0109544/22.01.2013г. на Директор офис на НАП-Плевен при ТД-Велико Търново, с което на основание чл.80а  ал.1 от ЗДДФЛ на Б.П.А. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2500лв. за извършено административно нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б. „а” от ЗДДФЛ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА  редовно призована, явява се лично в съдебното заседание. Представлява се адвокат ***-ПАК. Последният  моли съда да отмени Наказателното постановление, тъй като доверителката му не е извършила административното нарушение умишлено, а защото не е  знаела, че по отношение на нея съществува задължение за подаване на Декларация по чл.50, ал.1, т.5, б.”а” от ЗДДФЛ.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен редовно призован се представлява от юрисконсулт ***. Последният моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от представеното по делото заверено ксерокс копие от Заповед №ЗЦУ-28 от 06.01.2010г. на изпълняващия длъжността Изпълнителен директор на НАП, директорите на офиси при ТД на НАП  са овластени да издават наказателни постановления за налагане  на административни наказания за нарушенията посочени в чл. 80 от ЗДДФЛ.

На 01.12.2011г.  в гр. Червен бряг бил сключен договор за временна финансова помощ, съгласно който  кредиторът  Б.П.А. предоставила на кредитополучателя  ***  временен  финансов заем в размер на 25 000лв.

 Във връзка с подадено уведомление от 25.09.2012г. било  възложено на Й.Ч.-инспектор по приходите в отдел „Проверки”, да извърши проверка за установяване на факти и обстоятелства №1252287 от 15.10.2012г., изменена с резолюция №1254448 от 15.11.2012г. В хода на извършената проверка  било установено, че Б. *** А. е предоставила  с договор за временна финансова помощ, сключен на 01.12.2011г. паричен заем в размер на 25 000лв на *** с ЕТ „***” с ЕИК по Булстат 114562146. От направената справка в информационната система на Офис на НАП-гр. Плевен се установило, че Б.А. не е изпълнила задължението си в срок до 30.04.2012г. да подаде годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за непогасената част от предоставения паричен заем, която към момента на извършване на проверката  била в размер на 25 000лв. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №0109544/04.01.2013г. Актът бил връчен лично и подписан от жалбоподателя. В предвидения в чл.44 ал.1 от ЗАНН 3-дневен срок Б.А. направила писмено възражение, в което изложила факта, че неизпълнението на задължението й за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ се дължало единствено на неосведомеността й, изтъкнала  и обстоятелството, че до този момент не е извършвала други административни нарушения. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, което санкционира Б.А. с глоба в размер на 2 500лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение № 0109544 от 04.01.2013 година на инспектор по приходите в отдел „Приходи” при ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен; копие от протокол № 1254448 от 14.12.2012 година, ведно с Приложение № 1 към същия протокол; възражение от името на жалбоподателката с входящ № 211 от 07.01.2013 година; наказателно постановление № 34641-0109544 от 22.01.2013 година на Директора на офис на НАП – Плевен; известие за доставяне от 13.02.2013 година; Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 година на изпълнителния Директор на НАП; заверено ксерокопие от Договор за временна финансова помощ от 01.12.2011 година, сключен между Б.П.А. и ЗП ***.

В горната насока са и показанията на разпитаните свидетели-Й.В.Ч., Т.Д.Т. и ***.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл.50, ал.1, т.5, б. „а” от ЗДДФЛ установява задължение за местните физически лица, каквото е Б.П.А., да подават годишна данъчна декларация по образец за непогасената част от предоставени парични заеми през съответната данъчна година, когато размерът им надхвърля 10 000лв.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен начин, че жалбоподателката не е изпълнила това си задължение.

По аргумент от разпоредбата на чл.50 ал.1 т.5 б.”а” от ЗДДФЛ за Б.А. е възникнало задължението до 30.04.2012г. да подаде годишна данъчна  декларация за 2011г, в която да декларира непогасената част от предоставения паричен заем, която към 31.12.2011г. в размер на 25 000лв.

Жалбоподателката не изпълнила това свое задължение в законоустановения  срок, и с поведението си е реализирала състава на нарушение по чл.50, ал.1, т.5, б.”а” от ЗДДФЛ, което е такова на формално извършване. Възражението за това, че липсва виновно поведение от страна на жалбоподателката  защото не знаела за съществуващото в нейна тежест задължение съдът възприе като неоснователно, тъй като незнанието на закона  не основание за оформяна на изводи за липса на виновно поведение.

Съдът намери, че при определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на нарушителя,  наказващият орган е съобразил характера и тежестта на административното нарушение и санкционната разпоредба на чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ и е наложил глоба в съответния размер.

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 34641-0109544 от 22.01.2013 година на  Директор офис  на НАП – Плевен, с което на основание чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ на Б.П.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по  чл.50, ал.1, т.5, б.”а” от ЗДДФЛ, е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и  ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от компетентен по материя , място и степен орган, в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

        

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34641-0109544   от 22.01.2013 година на  Директор офис на НАП – Плевен, с което на основание чл. 80а ал.1 от ЗДДФЛ, на Б.П.А. ***, ЕГН **********  е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по  чл. 50, ал,1, т.5, б.”а” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

 Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: