Р Е Ш Е Н И Е

30.04.2013г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на деветнадесети април

Дванадесети наказателен състав

година 2013

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ

НАХ дело номер 403 по описа за 2013 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

С наказателно постановление № 1125/26.02.2007г. на Началника на 01 РУП - ПЛЕВЕН, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 4 т. 8 предл. 2 ЗДвП на Е.В. *** е наложена глоба в размер на 40 (четиридесет) лева, като на основание Наредба № І-139 на МВР е постановено отнемането на 3 (три) контролни точки.

Недоволна от издаденото наказателно постановление, Е.В. *** е подала жалба чрез наказващия орган пред РС – ПЛЕВЕН. Навежда съображения за изтекла абсолютна погасителна давност по чл.80 ал.1 т.5 НК и чл.81 ал.3 НК. Мотивира се с разпоредбата на чл.11 ЗАНН, която препраща към Общата част на НК. Наред с това, излага доводи за нарушение при прилагането на чл.58 ал.2 ЗАНН и по - точно – липсата на подобно прилагане. Твърди, че не е търсена на адреса, известен на органите на властта, че не се е крила и че е следвало да бъде потърсена, а като не бъде намерена на известния адрес – да се приложи чл.58 ал.2 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата по вече посочените съображения.

За ответника по жалбата – НАЧАЛНИК 01 РУП – ПЛЕВЕН – не се явява представител.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт №1125/20.02.2007г., съставен от Ц.В.В. – мл. автоконтрольор при 01 РУП – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Л.О.А. и нарушителя Е.В. *** ЕГН **********. Съставен е за това, че на 20.02.2007 г. около 14.35 часа в гр. ПЛЕВЕН, ***, като водач на лек автомобил *** с рег. №  ***, е паркирала в зоната на спирка за обществен превоз на пътници на ул. ***, обозначена със знак Д - 23. Прието е, че по този начин е извършила нарушение по смисъла на чл. 98 ал. 2 т. 3 от ЗДвП. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице и е подписан без възражения.

Описаната по – горе фактическа обстановка е напълно възприета от административнонаказващия орган, който, приемайки извършването на нарушение на чл. 98 ал. 2 т. 3 ЗДвП, е издал НП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 183 ал. 4 т. 8 предл. 2 ЗДвП  и е наложил глоба в размер на 40 лева. Съответно на това, на основание Наредба № І-139 на МВР е постановено отнемането на общо 3 контролни точки – по чл. 183 ал. 4 т. 8 предл. 2 от ЗДвП.

След издаване на наказателното постановление, с писмо на Началника на 01 РУП – ПЛЕВЕН, същото е изпратено за връчване на санкционираното лице, като е постъпило в деловодството на 02 РУП – ПЛЕВЕН на 29.03.2007г. Неясно по какви организационни – или други причини, свързани с дейността на служителите от съответното ведомство – връчване лично на жалбоподателката било извършено едва на 01.02.2013г.

В хода на проведеното съдебно следствие, изложената и възприета както от актосъставителя, така и от административно – наказващия орган фактическа обстановка, беше потвърдена. Не се събраха доказателства, опровергаващи законовата презумпция по чл.189 ал.2 ЗДвП.

Както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица. Не се събраха доказателства, поставящи под съмнение редовното протичане на административно – наказателното производство. Следва да се приеме, че е налице законосъобразно издадено НП.

Възраженията на жалбоподателя, че не е надлежно изпълнена процедурата по чл.58 ал.2 ЗАНН са основателни дотолкова, доколкото от материалите по делото не е видна ясна причина, поради която връчването е извършено едва на 01.02.2013г. Поставя се въпроса дали действително жалбоподателката е била търсена и ако е била търсена и не е била намерена, защо не е приложена именно сочената правна разпоредба. Така поставеният въпрос е резонен, но не е в състояние да доведе до извода, че издаденото НП не е законосъобразно, тъй като касае обстоятелства, следващи издаването на НП. Наред с това, за определени организационни пропуски в работата на ведомствата, гражданите имат право да се отнасят пред съответните административни ръководители – които, на свой ред, биха могли да обсъдят необходимостта от налагане на съответни дисциплинарни мерки спрямо провинилите се – ако такива действително са налице.

Предвид приетото дотук Съдът счита, че правният спор се фокусира върху въпроса дали правилно е приложен материалният закон.

Видно от разпоредбата на чл.98 ал.2 т.3  ЗДвП, въвежда се забрана за паркиране на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Тази забрана кореспондира с установената фактическа обстановка, а именно - че е било установено паркиране от страна на жалбоподателката на л.а. лек автомобил *** с рег. №  *** именно на такава спирка, при това – обозначена със знака Д – 23.

На следващо място, съобразно относимата редакция на ЗДвП (ДВ, бр. 85 от 2004 г.), коментираното нарушение, на основание чл.183 ал.4 т.8 пр.2 ЗДвП  се е наказвало с глоба в размер на 40 лева.

На последно място, съобразно действалата към момента на извършване на нарушението Наредба № І-139 на МВР и предвид приетото за извършено нарушение по чл. 183 ал. 4 т. 8 предл. 2 ЗДвП, правилно е постановено отнемането на общо 3 контролни точки.

Налага се извода, че материалният закон е приложен правилно, съобразно точния му смисъл. Нарушението не е от категорията на маловажните, тъй като по типичен начин засяга отношенията, свързани с осигуряване на безопасността по транспорта.

По отношение на възраженията за изтекла давност:

Действително, соченото от жалбоподателката препращане е принципно възможно по силата на чл.11  ЗАНН.

От друга страна, при решаване на така поставения въпрос следва да се има предвид, че съобразно чл.34 ал.1 ЗАНН са налице няколко случая, при които не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява; ал.2 и 3 на същата разпоредба уреждат преклузивни срокове за образуване и приключване на. производството.

Съобразно чл.11 ЗАНН, по въпросите, изключващи отговорността, съответно приложими са разпоредбите от Общата част на НК. Давността, без съмнение е такова обстоятелство. В действителност обаче, исканото от жалбоподателката съответно приложение, в конкретния случай, не е допустимо. Чл.34 ал.1  б. “в”, въвежда правилото основанията за отказ от образуване/прекратяване да са изрично посочени в закон/указ, в случай, че не са посочени в самия ЗАНН. Съответното приложение на норми от Общата част на НК  е извън тази категория случаи. Наред с това, ЗАНН не разполага с норма, идентична по съдържанието си на чл.80 ал.1 т.5 НК. Налице е нормата на чл.82 ЗАНН, която третира давността за изпълнение на наказанието, която обаче не е приложима в настоящия случай. Разглежданото съответно приложение на НК в тази насока създава и друг проблем, а именно -  каква би била давността и в частност – абсолютната погасителна давност за всяко едно от предвидените в ЗАНН административни наказания – глоба, обществено порицание, временно лишаване от права. Не би могло да се приеме, че и за трите абсолютната погасителна давност би била с един и същи срок – извод, който би следвал ако се приеме застъпената теза на жалбоподателя за съответно приложение на чл. 80 ал.1 т.5 НК и чл.81 ал.3 НК.

По тези съображения Съдът счита, че в случая не са налице основания за прекратяване на административнонаказателното производство поради изтичане на предвидената давност.

Крайният извод е, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1125/26.02.2007г. на Началника на 01 РУП - ПЛЕВЕН, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 4 т. 8 предл. 2 ЗДвП на Е.В. *** е наложена глоба в размер на 40 (четиридесет) лева, като на основание Наредба № І-139 на МВР е постановено отнемането на 3 (три) контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: