Р Е Ш Е Н И Е

05.04.2013 г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 18 март

Тринадесети наказателен състав

година 2013

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: П.К.

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 401/2013 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на П.Ц.П., ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 3107/12 от 25.10.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6, предл. 1 от ЗДвП е наложил на П.Ц.П. административно наказание – глоба в размер на 50 лв. и на осн. Наредба № Із-1959 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

За така установеното нарушение на чл. 104А от ЗДвП на жалбоподателя П.Ц.П. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.Ц.П., който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. *** от АК – Плевен, като молят съда да отмени наказателното постановление.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 3107 от 05.10.2012 г., съставен от актосъставителя П.И.К. – мл. автоконтрольор към Сектор ПП - Плевен.

В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетел и актосъставителя се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:

На 05.10.2012 г. в 15.00 часа в град Плевен, ул. “Българска Авиация” до Завод “Мизия”, управлява т.а. “***”, с рег. № ***, като провежда разговор по мобилен телефон без необходимото устройство “свободни ръце”. Същият отказва да разпише глоба по фиш с-я В № 0520776.

Не е заплатена глоба по фиш с № ***

Представена е вносна бележка № *** ОТ 03.04.2012 г., д-к № *** – върнато СУМПС.

При издаване на обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

От показанията на актосъставителя П.И.К. се потвърждава изцяло констатациите направени с АУАН.

 Същият е надлежно връчен и приет от жалбоподателя, като последният в графата за възражения е отразил:

-Възразявам, че съм говорил по телефона когато съм кормувал.

Моля, да се обърне внимание на контролните органи, имам свидетел – тел. ***.

Актосъставителят П.К. в съдебно заседание заявява, че на посочената в акта дата е бил на работа с колегата си Д.А. и при рутинна проверка е констатирал посоченото в АУАН нарушение от страна на жалбоподателя.

Актосъставителят К. е съставил акт на жалбоподателя, в присъствието на свидетеля Д.А., който е свидетел, както при констатираното нарушение, така и при съставянето на АУАН.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител П.К. и свидетеля Д.А., чиито показания съдът кредитира изцяло, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че административно – наказващият орган ПРАВИЛНО Е УСТАНОВИЛ ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното постановление.

При издаване на обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

Съдът констатира, че при реализиране на административно наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание и е приложен правилно материалния закон.

Не е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и наложената санкция.

АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП е посочено точно времето на извършване на нарушението.

Както актосъставителят, така и административно наказващият орган са описали в акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление нарушението,  както и законната разпоредба, която е нарушена и правилно е била приложена санкционната разпоредба, като не е налице несъответствие между тях, като нарушението се изразява в нарушаване на забраната за използване на мобилен телефон по време на управление на моторно превозното средство, освен с устройство, позволяващо свобода на ръцете му.

Субект на нарушението е лице в качеството “водач” по смисъла на § 6, т.25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП.

Съдът приема за установено, че при посочените в наказателното постановление условия на време, място и обстановка, П.П. е извършил описаното нарушение, а именно: управлявал е лек автомобил, използвайки мобилен телефон без устройство, което да позволява ръцете му да са свободни. Към този извод сочи анализът на доказателствения материал, който в основната си част, се състои от гласни доказателствени средства. Както актосъставителят, така и свидетелят по акта, са категорични, че П., докато е управлявал автомобила, е разговарял по мобилен телефон.

Съгласно чл. 104а от ЗДвП - „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му”, безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

АУАН е редовно съставен от компетентно длъжностно лице, съдържа в себе си всички реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН и следователно на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има доказателствена сила до доказване на противното.

Констатациите, описани в него и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП се потвърждават и от показанията, дадени от актосъставителя в съдебно заседание, които кореспондират със събраните по делото доказателства и съдът намира, с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, че в тази му част НП се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване на мобилен телефон.

От обективна страна е необходимо мобилният телефон да се използва по време на управление на превозното средство и без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Фактът на използване на мобилен телефон без съответното устройство от страна на жалбоподателя П.П. е доказано от показанията на свидетелите П.К. и Д.А. и не се опровергават от страна на жалбоподателя.

Още при съставянето на АУАН и в съдебно заседание, жалбоподателят сочи свидетел, но не го води в съдебно заседание и не може да се позове на неговите свидетелски показания за опровергаване на констатациите описани в АУАН от актосъставителя, като съдът счита, че тези негови твърдения се явяват една защитна позиция, което е нормално и логично.

Безспорно е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и А., че по време на управление на превозното средство жалбоподателят П.П. е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му, като съдът кредитира показанията им като логични, последователни и безпротиворечиви, тъй като добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото.

В контекста на гореизложеното съдът приема, че П.П. е осъществил състава на нарушението по чл. 104А о ЗДвП, като правилно и законосъобразно административно наказващият орган е ангажирал административно наказателната му отговорност по този текст от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 50 лв.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление – предмет на жалбата е законосъобразно и обосновано и като такова, следва да бъде потвърдено.

Освен това законосъобразно административнонаказващият орган е отнел и 6 контролни точки, тъй като съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 т.22 от Наредба № IЗ-1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния  максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, действаща към момента на нарушението, за използване на мобилен телефон от водача по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, се отнемат 6 контролни точки.

Относно възражението, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на тази разпоредба, приемайки, че правилно административно наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя, като изпълнявайки задълженията си по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е посочил, че в конкретния случай следва да бъде наложено административно наказание.

Съдът намира, че след извършване на преценка на вида и тежестта на извършеното нарушение, отчитайки наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства е определил наказание, което съответства на тежестта на извършеното нарушение. В конкретния случай наложеното административно наказание напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение и безспорно не е явно несправедливо.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, и осъществява, както от субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание за извършено нарушение по чл. 104А от ЗДвП, като правилно и законосъобразно

Водим от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3107/12 от 25.10.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6, предл. 1 от ЗДвП е наложил на П.Ц.П., ЕГН ********** ***  административно наказание – глоба в размер на 50 лв. и на осн. Наредба № Із-1959 на МВР са отнети общо 6 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: