Р Е Ш Е Н И Е

05.04.2013 г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

..

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 18 март

Тринадесети наказателен състав

година 2013

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

К.Д.

 

Секретар: П.К.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

НАХД № 351/2013 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Х.Б.Ц., ЕГН ********** ***-Б против наказателно постановление № 329/12 от 25.10.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, предл. 1 от ЗДвП е наложил на Х.Б.Ц. административно наказание – глоба в размер на 20 лв.

За така установеното нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателят Х.Б.Ц. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Х.Б.Ц., който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

В депозираната до съда жалба, жалбоподателят Ц. моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, съставен в пълно противоречие с материално правните и процесуално правните разпоредби на закона.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 329 от 12.10.2012 г., съставен от актосъставителя А. М. Й. – мл. автоконтрольор към Сектор “ПП” - Плевен.

В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:

На 12.10.2012 г. в 14.50 часа на път І-3, км 98+000 пътен възел НХК посока Плевен, управлява личния си лек автомобил “***”, с рег. № ***, без включени къси светлини или дневни светлини.

На автомобила има монтирани допълнителни светлини, като водачът не представя сертификат от производител за предназначението им.

При издаване на обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

От показанията на актосъставителя А.Й. се потвърждава изцяло констатациите направени с АУАН.

 Същият е надлежно връчен и приет от жалбоподателя, като последният в графата за възражения е отразил – “Автомобилът е оборудван с дневни светлини, които са монтирани в автосервиз. Ясно е какво им е предназначението. Сертификат в момента не мога да представя”.

Актосъставителят А.Й. в съдебно заседание заявява, че на посочената в акта дата е бил на работа с колегата си К.П., като са работили по утвърден график и са спрели управлявания от жалбоподателя лек автомобил, тъй като не са били включени светлините на автомобила, съгласно действащия закон, според който, всички автомобили на територията на Република България следва при движение следва да се движат  с  включени светлини.

Актосъставителят Й. е съставил акт на жалбоподателя, в присъствието на свидетеля К.П., който е свидетел, както при констатираното нарушение, така и при съставянето на АУАН.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител А.Й. и свидетеля К.П., чиито показания съдът кредитира изцяло, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че административно – наказващият орган ПРАВИЛНО Е УСТАНОВИЛ ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, като същата е еднакво отразена в АУАН и наказателното постановление.

При издаване на обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

           В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. 

От друга страна, по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.  В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът счита, че са спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

 При определяне размера на наказанието, административно наказващият орган е взел предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение.

По делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, и осъществява, както от субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание за извършено нарушение на по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно

Водим от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 329/12 от 25.10.2012 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, предл. 1 от ЗДвП е наложил на Х.Б.Ц., ЕГН ********** ***-Б административно наказание – глоба в размер на 20 лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: