Р Е Ш Е Н И Е     

                                            № ..............

                               гр. Плевен ……………

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенски районен съд, ­­ІІІ наказателен състав в публичното заседание на единадесети април 2013 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

при секретар Б.М.   като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело   350  по описа за 2013 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

       

В Плевенски Районен Съд е постъпила жалба   от Т.Д. *** срещу Наказателно  постановление № 294/24.09.2012 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, с което  на  Н. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

         Недоволен от наказателното постановление е останал Т.Н.,  който не се явява лично, но в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна  ОД на МВР - Плевен  редовно призовани  не  се представляват  и   не вземат   становище по жалбата. 

Явяват се актосъставителят   на констатираното нарушение – В.Д.Х. и свидетелят С.Л.К..

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства  намира за установено следното:

Жалбата е в рамките на преклузивния срок  по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

         Разгледана по същество жалбата е основателна,  но не  поради изложените в нея съображения.

При извършената цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното НП съдът констатира, че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът констатира несъответствие между  изписване на нарушените законови разпоредби в АУАН и НП. В АУАН е изписано, че е нарушен чл. 20, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “а” от ЗДвП, а в Наказателното постановление е изписано, че е нарушен чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - именно това несъответствие между изписаните  нарушени законови разпоредби в АУАН и НП съдът приема, че  за  жалбоподателят това е било пречка за  възможността ефективно и правилно да организира защитата си. В този смисъл е и константната практика на ПлРС и ПлАС.

В АУАН и процесното НП е описано обстоятелството, че жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост /нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/, а на същия е наложено наказание за нарушаване на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за това, че е нарушил задължението да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал.

Задължението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – упражняване на постоянен контрол върху превозното средство – то е самостоятелно и няма отношение към режима на скоростта. Ако загубата на контрол върху автомобила се дължи на несъобразена скорост, както в случая е прието от наказващия орган, то извършеното нарушение на правилата за движение е по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а не по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта.

На следващо място към административно-наказателната преписка не са прикрепени доказателства за извършеното от жалбоподателя нарушение и въпреки, че екип на КАТ е посетил мястото на ПТП-то не са събрани достатъчно доказателства за това, че уврежданията по жалбоподателя са настъпили в резултат на ПТП.

Административно-наказващият орган не е направил анализ и не е посочил с кои обстоятелства не се е съобразил жалбоподателят при избора на скоростта за движение в рамките на разрешената, съответно колко е била разрешената скорост, каква опасност за движението е възникнала, с която жалбоподателят не се е съобразил, какви пътни знаци е имало. Не е установено как е станало самото ПТП описано в преписката.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя  Х. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетелят С.К. също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. В АУАН няма вписан втори свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

         В конкретният случай, предвид изложените по-горе доводи,  жалбоподателят  не е имал възможност да упражни  своите  права   свързани с възражения срещу НП и акта. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателят. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност в издаването на НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото   НП  е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         Водим от горното,съдът

                                        

                                         Р   Е   Ш   И:

   ОТМЕНЯВА на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН   Наказателно  постановление № 294/24.09.2012 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, с което  на  Т.Д. *** на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Регионален административен съд –гр. Плевен.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: