Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                             гр.ПЛЕВЕН, 26.04.2013 год.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, девети наказателен състав, в публично заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА    

 

при секретаря П.К. и в присъствието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от съдията НАХД №342 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази :

 

          Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба от Н.В.Д. *** Наказателно постановление №958/31.01.2013 год. на Директора на РДГ-гр.Ловеч, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН му е наложена глоба по чл.266, ал.1, пр.1 от ЗГ в размер на 250 лева, за това, че виновно е нарушил чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ и му е определено да заплати обезщетение в размер на 100 лева в полза на СЗДП ТП “ДГС”-гр.Плевен, на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд, както и паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението : 4 пр.куб.м. дърва за огрев от бряст, в размер на 100.76 лева в приход на ИА по горите София, на основание чл.275, ал.2 от ЗГ.

          Не е съгласен със съдържанието на акта и с наложеното му наказание от Директора на РДГ-гр.Ловеч, тъй като не е извършителя на описаното нарушение.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си по съображенията, изложени в нея.

          За административно наказващият орган – РДГ-гр.Ловеч, редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител и не е изразено становище по казуса.

          Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установени следните факти :

          Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима за разглеждане. По същество тя е основателна.

          Съставен е акт за установяване на административно нарушение №958/05.09.2012 год., от И.Р. на длъжност горски надзирател при ДГС-гр.Плевен, на основание чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.36 от ЗАНН за следното : Н.В.Д. *** извършва сеч с моторен трион на 4 пр.куб.м дърва – бряст, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка. Като дата на извършване на нарушението е посочена 30.08.2012 год. – 12.30 часа землището на с***, отдел 173-Д Държавна горска територия. Като виновно нарушени са посочени законовите разпоредби на чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ. За свидетели на извършване или на установяване на нарушението са посочени лицата : *** и ***. Актът не е подписан от нарушителя, тъй като както е вписано е избягал при съставянето му и затова е оформен като отказ по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН – чрез подписа, името и точният адрес на един свидетел.

          Въз основа на така съставения акт е издадено и наказателно постановление №958/31.01.2013 год. на Директора на РДГ-гр.Ловеч.

          От ангажираните в хода на делото писмени доказателства на актосъставителя И.Р., които съдът кредитира като достоверни и безпристрасно дадени, се установява, че на датата на съставянето на акта били на обход в землището на ***. Чули звук от моторен трион и тръгнали по посока на звука. Видяли от 20-30 метра две лица, едното било в червена фланела, а другото не си спомня как било облечено. Лицето с червената фланела режело дърва, а другият ги товарел в една каруца. Преди това, в началото на гората, видели, че на поземления път имало два спрени буса. В единият имало натоварени дърва, а другият бил празен. След като излезли от гората видели, че лицето с червената блуза е Н. /в съдебно заседение посочва жалбоподателя/, а другото момче било от ***. Поискали им документи за извършената от тях дейност в горски фонд, но такива не им били представени. Затова им съставили актове по ЗГ, като на това момче от *** му съставили акт за транспортиране на 1 куб. брястови дърва, а Н. отказал да представи всякакви документи за самоличност и си тръгнал. Актовете, които съставили били за извършената сеч, за неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице и за транспорт на дървесина на другото момче и за навлизане в горска територия с бус.

          В тази връзка са и показанията на свидетелите по акта П.П. и М. И., които поясниха, че на жалбоподателя са съставени три акта за установяване на административно нарушение. И двамата поясняват, че видели спряни два буса, от които единият не бил натоварен с дърва, а другият бил натоварен с 2 куб.м. дърва.

          При наличието на тези факти и след като извърши цялостна проверка относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

          Следва да се подчертае, че установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. От изискването за законоустановеност на нарушението следва, че акта за установяване на административно нарушение се съставя при стриктно и точно спазване на императивните норми на процесуалния закон. В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен в 13.00 часа на 30.08.2012 год., а в заглавната му част, където е неговият №958 се сочи друга дата 05.09.2012 год. В наказателно постановление №958/31.01.2013 год., което е издадено въз основа на цитирания акт се сочи актова преписка №958 от 05.09.2012 год. и акт сериен №004255 от 30.08.2012 год., т.е. съдът намира, че е налице неяснота по отношение на точния номер на акта за установяване на административното нарушение и преписката, която  е съставена.

          На следващо място налице е противоречие при изписването не само на датата на съставяне на акта, както бе отбелязано по-горе, но и на точния час, в който е било установено нарушението. В акта за установяване на административно нарушение е записан час 12,30 часа, а в наказателното постановление – 13,30 часа.

          Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН както в акта, така и в наказателното постановление следва да бъде описано точно нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В конкретният казус съдът установи, че нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено каквото и да е доказателство в подкрепа на описаното нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно е нарушил и какви са доказателствата, които го потвърждават. Затова и са изцяло основателни доводите на жалбоподателя, че не той е извършителя на описаното нарушение, тъй като в настоящото производство доказателствената тежест е не негова, а на административно наказващият орган. Именно последният следва по безпорен и категоричен начин да докаже, че описаното в акта и в наказателното постановление отговаря на действителността и да опише доказателствата, които го потвърждават.

          Не на последно място съдът съобразява и факта, че съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е следвало да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В наказателното постановление е посочено, че липсва основание за приложението на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, без да се посочват конкретни аргументи защо това е така. Цитирано е ТР №7/2010 год. на ВАС, без да е пояснено какво точно от него е относимо към настоящият случай.

          С оглед всички изтъкнати дотук съображения за допуснати по време на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила съдът счита, че не следва  да се произнася по съществото на казуса и да обсъжда доводите на жалбоподателя относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, тъй като е невъзможно да се извърши проверка на правилността на доказателствата от административно наказващият орган при условие, че съществува една начална опороченост на действията на компетентните в административно наказателното производство органи.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №958/31.01.2013 год. на Директора на Регионална дирекция по горите-гр.Ловеч, с което на Н.В.Д.,***, е наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, пр.1 от ЗГ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ и му е определено да заплати обезщетение в размер на 100 лева в полза на СЗДП ТП “ДГС”-гр.Плевен, на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд, както и паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението : 4 пр.куб.м. дърва за огрев от бряст, в размер на 100.76 лева в приход на ИА по горите София, на основание чл.275, ал.2 от ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му от страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :