Р Е Ш Е Н И Е

26.04.2013г.

 

номер ..................                                                                 град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на деветнадесети април

Дванадесети наказателен състав

година 2013

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ

НАХ дело номер 324 по описа за 2013 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

 

С Наказателно постановление № МДТ 04/30.01.2013 г.  на НАЧАЛНИК ОТДЕЛ ***, на основание чл. 53 ЗАНН във вр. с чл. 123 ал. 1 ЗМДТ и чл. 57 ал. 1 от Наредба №20 на Общински съвет Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен, на *** с ЕИК по БУЛСТАТ *** седалище и адрес на управление: гр. София ул. *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Недоволно от издаденото наказателно постановление (НП) е останало санкционираното дружество, което, чрез упълномощен юрисконсулт, го обжалва и моли съда да го отмени като незаконосъобразно. Сочат се процесуални нарушения: твърди се нарушение на чл.42 т.7 ЗАНН – непосочване на точните адреси на свидетелите, като се твърди, че посочения адрес, указващ сградата на *** не е изчерпателен, а и създава съмнения за необективност на свидетелите в административнонаказателното производство; твърди се, че в съставения АУАН не са налице данни за компетентност на Д.Р.И. да съставя актове по ЗМДТ; твърди се, че в издаденото НП  не са посочени доказателства, потвърждаващи извършеното нарушение; твърди се, че обжалваното НП не е надлежно връчено на наказаното лице и това е довело до неподписване на същото от законен представител или изрично упълномощено лице от ***, като в този смисъл се прави извод за нарушено право на защита на наказаното лице.

В съдебно заседание, ***, не изпраща представител.

За ответника по жалбата – ОБЩИНА ПЛЕВЕН - се явява юрисконсулт ***. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва, че са представени доказателства, които оборват твърденията за липса на материална компетентност на актосъставителя, съответно на административно-наказващия орган; в този смисъл нарушенията, които се твърдят, че са извършени в хода на административно-наказателното производство, не са налице. Поддържа, че в конкретният случай става въпрос за формално нарушение, изразяващо се в неспазване на законовия срок за даване на декларация за придобит недвижим имот – нарушение, което се свежда до констатация, че законовият срок не е спазен. Посочва, че е изпратена покана до нарушителя да осигури представител за извършване на съответното действие, а именно съставяне на акта и нарушителят е изпратил свой представител, който е присъствал при съставяне на акта и е подписал същия без възражения. По отношение на твърденията за неспазване на процедурата за връчване на НП посочва, че същата е спазена, тъй като ЗАНН препраща към НПК относно въпросите за призоваването и връчването на книжа и в този смисъл, връчването на юридическо лице чрез негови служители е в съотвествие със Закона. Прави извод, че НП е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт № № 1/14.01.2013 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) от който е видно, че на 27.12.2012г. е била заведена декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти  от страна на приобретателя – *** във връзка с имот, придобит с нотариален акт № 119 том III рег. № 2756 дело 223 от 28.06.2011         г. на нотариус *** с район на действие РС  - Плевен. Констатирано е, че двумесечният срок съгласно чл.14 ал.1 ЗМДТ не е бил спазен – съобразявайки датата на придобиване и датата на деклариране на споменатия недвижим имот.

Актът бил съставен от Д.Р.И. – специалист в ОТДЕЛ ***, в присъствието на свидетелите М.Ц.Т. и К.И.И. и *** - като пълномощник на *** съгласно нотариално заверено пълномощно № 8458/31.10.2012 г. на *** – нотариус с район на действие РС – СОФИЯ. Следва да се подчертае, че преди пристъпването към издаване на същия АУАН, санкционираното дружество е било съответно поканено (л.14 от делото) да изпрати представител за присъствие при съставянето на АУАН. Като такъв е бил изпратен именно пълномощникът ***, който не е направил възражения, но е посочил, че ще направи такива в тридневен срок.

Възражения по реда на 44 ал.1 ЗАНН не са постъпили. На 30.01.2013г. било издадено процесното НП, в което описаната по – горе фактическа обстановка била напълно възприета от административнонаказващия орган. На тази основа е направен извода, че дължимото деклариране по чл.14 ал.1 ЗМДТ е било извършено след предвидения двумесечен срок, с което била нарушена именно тази правна разпоредба и бил осъществен състав по чл. 123 ал.1 ЗМДТ и чл. 57 ал. 1 от Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на територията на ОБЩИНА ПЛЕВЕН. Била наложена имуществена санкция в минимален размер – 500 лева.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани както актосъставителя, така и двамата свидетели по акта. От техните показания не се установиха гласни доказателства, поставящи под съмнение отразената в АУАН и НП фактическа обстановка; напротив, същата беше потвърдена.

По отношение на оплакванията в жалбата, свеждащи се до нарушения на процесуалните правила:

§        По чл.42 т.7 ЗАНН – непосочване на точните адреси на свидетелите. Съдът намира, че е налице посочена самоличност и  адреси, позволяващи индивидуализирането и призоваването на свидетелите, посочени в акта. Дори да се допусне липсата на пълнота при изписване на тези законови реквизити, нарушението не е от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не засяга правото на защита на санкционираното лице. Същото се отнася и до наведените съмнения за необективност на свидетелите в административнонаказателното производство поради качеството им на служители на ОБЩИНА ПЛЕВЕН. Законът не поставя изисквания относно служебната ангажираност или липсата на такава на лицата, посочени като свидетели в АУАН.

§        Във връзка с компетентността на актосъставителя Д.Р.И.: видно от приложената в заверен препис към материалите по делото Заповед № РД-10-958/18.07.2011 г. на Кмета на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, оплакването е напълно неоснователно, доколкото същата служителка е сред кръга оправомощени да съставят АУАН длъжностни лица.

§        Във връзка с възражението, че в издаденото НП  не са посочени доказателства, потвърждаващи извършеното нарушение:  Съдът намира същото възражение за напълно неоснователно, тъй като в обстоятелствената част на НП изключително подробно и ясно са изложени обстоятелствата, върху които почива административното наказване.

§        Относно оплакването, че обжалваното НП не е надлежно връчено на наказаното лице и това е довело до неподписване на същото от законен представител или изрично упълномощено лице от ***, респ. Нарушаване правото на защита на дружеството – жалбоподател: доводът е напълно несъстоятелен. От приложеното към делото известие за доставяне  (л.27) е видно, че е налице връчване на НП съобразно разпоредбата на чл.180 ал.5 НПК, която разпоредба е приложима по силата на чл.84 ЗАНН. Още по – малко смислено звучи така направеното оплакване предвид обстоятелството, че жалбата, предмет на настоящото дело е постъпила само няколко дни след претендираното нередовно връчване – и се поставя риторичния въпрос по какъв именно начин са били засегнати правата на санкционираното лице.

Наред с обоснованата по – горе неоснователност на възраженията на жалбоподателя, Съдът намира за необходимо да посочи, че и при служебната проверка на съставените АУАН и НП не се установиха нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правата на наказаното лице. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Интерес представлява въпроса дали е спазена процедурата от гледна точка на изискването на чл.40 ал.1 ЗАНН – а именно актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че коментираната по – горе покана по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН обосновава съставянето на акта в присъствието на съответния пълномощник и обуславя законосъобразното протичане на административнонаказателното производство.

По така изложените съображения, Съдът счита, че при провеждането на същото са спазени съответните процесуални изисквания и издаденото НП е законосъобразно. Това означава, че правният спор се фокусира върху въпроса дали правилно е приложен материалният закон.

Видно от разпоредбата на чл. 14 ал. 1 ЗМДТ, за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът следва да уведоми общината по местонахождението на имота в двумесечен срок - като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Споменатият по – горе имот, който санкционираното дружество е придобило - в гр.Плевен, ЖК Сторгозия с нотариален акт № 119 том III рег. № 2756 дело 223 от 28.06.2011г. на Нотариус *** с район на действие РС – Плевен е бил вписан  в Агенция по вписванията на 01.07.2011 г. с входящ регистрационен  номер 9729. От последната дата е започнал да тече двумесечният срок, който е изтекъл на 01.09.2011г., без да е било изпълнено задължението за деклариране по чл.14 ал.1 ЗМДТ. Деклариране е било извършено едва на 27.12.2012 г.,т.е. извън предвидения срок.

Следователно, правилно е възприето нарушение по смисъла на чл. 14 ал. 1 ЗМДТ, което съответно е подведено под състава на чл. 123 ал. 1 ЗМДТ и чл. 57 ал. 1 от Наредба 20 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен. Определено е наказание в минимален размер, което съответства на обществената опасност на деянието и на липсата на данни за предходни наказания спрямо санкционираното юридическо лице. Нарушението, предмет на административнонаказателното производство, не е от категорията на маловажните, тъй като засяга по типичен начин обществените отношения, свързани с данъчното облагане.

По изложените дотук съображения съдът намира, че материалният закон е приложен правилно, съобразно точния му смисъл.

Крайният извод е, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МДТ 04/30.01.2013 г. . на НАЧАЛНИК ОТДЕЛ ***, с което, на основание чл. 53 ЗАНН във вр. с чл. 123 ал. 1 ЗМДТ и чл. 57 ал. 1 от Наредба №20 на Общински съвет Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен, на *** с ЕИК по БУЛСТАТ *** седалище и адрес на управление: гр. София ул. *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: