Р Е Ш Е Н И Е

08.04.2013г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на двадесет и седми март

Дванадесети наказателен състав

година 2013

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ

НАХ дело номер 297 по описа за 2013 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

С наказателно постановление № *** от 07.01.2013г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен, на основание чл. 416 ал. 5 КТ и във връзка с чл. 414 ал.1 КТ на ***  ЕООД гр. Плевен,  с ЕИК ***  със седалище и адрес ***, представлявано от ***, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал управителят на санкционираното дружество - ***, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно. Сочат се процесуални нарушения: твърди се незаконосъобразно протичане на производството, в отсъствие на нарушителя и в разрез с императивните разпоредби на чл.40 ал.1 и ал.2 ЗАНН. Прави се извод, че присъствието при съставяне на АУАН  на лице, различно от управителя ***, в това число - присъствието на лично упълномощената от нея ***, води до съществено нарушение на производствените правила и в частност – засяга правото на защита на дееца. В тази връзка се изразява мнение, че дори представеното по преписката пълномощно не е в състояние да овласти *** да представлява *** при съставянето на АУАН, нито е в състояние да гарантира защитата на правата на нарушителя. На второ място, алтернативно, навеждат се съображения за несъответствие на извършеното нарушение с наложеното наказание глоба в размер на 1500 лева. Съображенията са следните: към датата на проверката, трудовият договор на *** И. *** е бил прекратен поради дисциплинарно уволнение; след проверката, Правилникът за вътрешния трудов ред в процесния кафе – клуб е бил приведен в съответствие с работното време, като същевременно вследствие на нередовностите в Правилника не са произтекли вреди за работниците и служителите. Въз основа на тези два аргумента, прави се извод, че приложима е разпоредбата на чл.415в КТ. Прави се алтернативното искане да се приложи именно последната разпоредба и на санкционираното дружество да бъде наложена имуществена санкция в размер на 100 лева. Също така, алтернативно се прави искане за приемане на случая за маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание, от името на управителя ***  ЕООД, присъства пълномощник *** ***. Процесуалното представителство се осъществява от адв. С.И. ***. Жалбата се поддържа по посочените вече съображения, развити подробно и в съдебно заседание.

За ответника по жалбата – Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен се явява представител – юрк. Р. И.. Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че  от представените писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва, че констатираното нарушение е установено при документална проверка, проведена в Дирекция инспекция по труда Плевен на 06.12.12 г. Твърди, че от представеното допълнително споразумение ясно се проличава, че разпределение на работното време не е направено и с това е нарушена императивната норма на Закона, а именно - чл. 138 ал. 1 КТ. Такова разпределение на работното време липсва и в представения правилник за вътрешния трудов ред. При съставянето на АУАН са представени трудов договор № 8/17.05.12 г. и допълнително споразумение от 01.08.12 г., както и правилника за вътрешния трудов ред, в които липсва разпределение на работното време. Що се отнася до оспорването на АУАН, че не е връчен и подписан надлежно, представителят на административнонаказващия орган поддържа, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като от представеното пълномощно е видна представителната власт на *** и настоящият случай попада в обхвата на същата представителна власт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт №15 – 1502236/06.12.2012г. за установяване на административно нарушение (АУАН) от който е видно, че на 06.12.2012 г. в офиса на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, при проверка на представени документи за обект - кафе - клуб "***" (***), е констатирано нарушение на трудовото законодателство, а именно - чл. 138 ал. 1 от КТ – изразяващо се в това, че работодателят *** гр. ПЛЕВЕН, стопанисващ описания обект, към датата на допълнителното трудово договаряне - 01.08.2012 г. с лицето *** И. *** с ЕГН **********, за преминаване от пълно на непълно работно време - 2 часа, не е определил в Допълнителното споразумение към трудов договор № 8/18.05.2012 г. и в Правилника вътрешния трудов ред, разпределението на работното време на лицето. Актът бил съставен от М.С.А. в присъствието на свидетелите В.Б.В. и *** А.Г. и *** – като пълномощник на управителя на дружеството – работодател, ***. В качеството на доказателства при съставянето на АУАН били представени трудов договор за лицето *** ***, допълнително споразумение от 01.08.2012 г. към същия трудов договор и правилник за вътрешния трудов ред на кафе - клуб "***". Пълномощникът *** не направила възражения и не дала обяснения. Такива били дадени от управителя ***, чрез посочения пълномощник -  по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН – в тридневния срок, изтичащ на 10.12.2012г. Прави впечатление, че в така направените възражения  до голяма степен са предадени посочените по – горе съображения на жалбоподателя по настоящото НАХД – за липса на висящо трудово  правоотношение с *** *** към момента на извършване на проверката, за неправилно квалифициране задълженията на работодателя по чл.138 ал.1 КТ и за маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН. Също така, прави впечатление, че по същество се признава липсата на изрично разпределение на работното време на лицето ***, като се навеждат съображения за конклудентност на работното време – в зависимост от началния час на работното време на заведението.

Описаната по – горе фактическа обстановка е напълно възприета от административнонаказващия орган, който, приемайки извършването на нарушение на чл.138 ал.1 КТ, е издал НП за осъществен състав на административно нарушение по чл.414 ал.1 КТ и е наложил глоба в минималния предвиден размер – 1500 лева.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени законовите изисквания и правата на наказаното лице. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Интерес представлява въпроса дали е спазена процедурата от гледна точка на изискването на чл.40 ал.1 ЗАНН – а именно актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че както от приложените писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите М.С.А. и *** А.Г. се установява, че преди извършването на проверката по документи на 06.12.2012г., е била извършена проверка на място в обекта кафе - клуб "***" – ПЛЕВЕН – на 04.12.2012г. При същата проверка са били констатирани нередности, които не са предмет на настоящото административнонаказателно производство, поради което не следва да бъдат обсъждани; относимото обаче е това, че при същата проверка на място е присъствала именно пълномощникът *** *** – в качеството на салонен управител и същата е била уведомена, в качеството на пълномощник, че на 06.12.2012г. ще бъде извършена проверка по документи в офиса на ДИРЕКЦИЯ “ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” – ПЛЕВЕН. И в действителност, при извършената документална проверка на посочената дата, се е явила именно пълномощникът *** и е представила сочените по – горе и взети предвид трудов договор №8/17.05.2012г. за лицето *** ***, допълнително споразумение от 01.08.2012 г. към същия трудов договор и правилник за вътрешния трудов ред на кафе - клуб "***". На тази основа били направени съответни изводи и се пристъпило към съставяне на процесния АУАН. При така сложилата се обстановка, на първо място, пълномощникът е имал възможност да уведоми управителя на дружеството за извършваната документална проверка. Още по – значимото обаче е това, че в пълномощното, с което се е легитимирала в хода на цялото административнонаказателно производство *** *** (и което е представено в заверен препис към материалите по делото) е изрично посочено, че *** има правото да представлява *** гр. ПЛЕВЕН пред органите на “ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” и регионалните й структури, “включително -  с правото да получава и подписва ревизионни и други доклади и актове, актове за административни нарушения и наказателни постановления и да подава жалби срещу издадените такива по съответния ред”; пълномощното е издадено със срок до 31.12.2012г. При така дадените формулировки в пълномощното би следвало да се приеме, че в обема на представителната власт на пълномощника е влизало и присъствието при съставянето на процесния АУАН. Вярно е, че пълномощното е общо такова, но при положение, че самият упълномощител е направил волеизявления в цитирания смисъл, не би било нито разумно, нито – юридически издържано правата на упълномощеното лице да се тълкуват в различен смисъл. В това число, не би следвало да се приеме, че правото на защита на управителя на дружеството е било нарушено, още повече че както се посочи, в тридневния срок по чл.44 ал.1 ЗАНН, управителят ***, отново чрез пълномощника, е направила своите възражения по случая. От всички тези обстоятелства следва извода, че правото на защита, както и другите процесуално права на санкционираното дружество и неговия управител са били надлежно защитени. Да се приеме обратното, по същество би означавало, че не се дава относимост и вяра на представяното пълномощно – което, на първо място, е в разрез с волята на упълномощителя и води до нарушаване на неговите права. На второ място се създават предпоставки за потенциално шиканиране на всяко едно ревизионно или административнонаказателно производство по съображения за ненадлежно защитени права на дружеството и управителя – което, без съмнение е напълно неприемлив юридически резултат. Подобен подход към въпроса за представителството би породил правна несигурност, тъй като представляваното лице всякога, основателно или не, би могло да се позовава на неприложимостта на представителството в случаите, които намери за необходимо; освен това би позволило на нарушителите да осуетяват провежданото спрямо тях административнонаказателно производство чрез изпращане на редовно упълномощени лица при съставяне/връчване на АУАН, като впоследствие претендират нарушения на административнопроизводствените правила. Не на последно място следва да се отбележи и това, че ако се изхожда от подобни съображения (че е нарушено правото на защита на санкционираното дружество и неговия управител), би следвало да се приеме, че настоящото НАХД е заведено от ненадлежно упълномощена страна – тъй като сезиращата жалба е подадено от адв.С.И., която на свой ред е упълномощена именно от *** и то именно – в съответствие с делегираната й представителна власт от страна на управителя ***.

По така изложените съображения, Съдът счита, че при провеждането на административнонаказателното производство са спазени съответните процесуални изисквания и издаденото НП е законосъобразно. На свой ред това означава, че правният спор се фокусира върху въпроса дали правилно е приложен материалният закон.

Видно от разпоредбата на чл. 138. (1)  КТ: “Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.”. Разглежданата разпоредба е императивна по своя характер и това не е случайно, тъй като се касае за гарантиране правата на работника/служителя като по – слаба страна по трудовото правоотношение. Липсата на яснота по въпроса за конкретното разпределение (по дни и часове) на непълното работно време, несъмнено е в ущърб на работника/служителя, който по този начин бива поставен в положение на несигурност при изпълнение на задълженията си по трудовия договор. Именно поради това, най – правилно и уместно е разпределението да бъде договорено в писмен вид, тъй като това е формата, която КТ въвежда за самото трудово правоотношение. На следващо място, допустимо е с вътрешен акт на работодателя – какъвто е Правилникът за вътрешен трудов ред – да бъде извършено подобно разпределение, доколкото и правилникът е в писмена форма и по принцип се ползва с определена стабилност във времето, т.е. гарантира определена стабилност в отношенията “работник/служител – работодател”. От събраните по делото доказателства – както писмени, така и гласни – обаче по убедителен начин се установява, че по отношение на *** *** не е било налице съответно разпределение на работното време при преминаването от пълно на непълно работно време. Съображенията за конклудентност, маркирани по – горе, са напълно несъстоятелни. Подобен подход е недопустим при уреждане на трудовоправния статус, тъй като създава предпоставки за произвол от страна на работодателя. На следващо място, неоснователно е възражението, че е приложима е разпоредбата на чл.415в ал.1 КТ, съобразно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в посочен размер. Тази разпоредба е привилегироваща и изисква отстраняване на нарушението на КТ непосредствено след неговото установяване и липса на вредни последици за работници/служители – и очевидно не е относима към настоящия случай по две причини. На първо място, видно от разпоредбата на чл.415в ал.2 и от систематичното тълкуване на двете алинеи, първата визира маловажни случаи на нарушения на трудовото законодателство. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като по типичен начин засяга правата на работника по трудовото правоотношение. На второ място, нарушението не е било отстранимо след проверката, тъй като е касаело трудовоправния статус на *** ***, с която към 06.12.2012г. трудовият договор е бил прекратен. Наред с това, нарушението по чл.138 ал.1 КТ е формално и не предполага настъпването на вредни последици. Фактът, че не е било възможно отстраняването на това нарушение поради междувременното прекратяване на проблемното трудово правоотношение, сам по себе си не е в състояние да предизвика по – благоприятно административнонаказателно третиране на провинилото се ЕООД, в това число – чрез прилагане на привилегированата разпоредба на чл. 415в.

Следователно, правилно е възприето нарушение по смисъла на чл.138 ал.1 КТ, което съответно е подведено под състава на чл.414 ал.1 КТ.

На следващо място, както се посочи и по – горе, нарушението, предмет на административнонаказателното производство, не е от категорията на маловажните, тъй като засяга по типичен начин обществените отношения, свързани с гарантиране трудовите права на гражданите. В този смисъл, не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Действително, обществената опасност би била по – висока в случай, че трудовото правоотношение с *** ***, към момента на проверката, е било висящо. Но по – ниската степен на обществена опасност в случая е отчетена при определяне на размера на наказанието на законовия минимум – 1500 лева.

По изложените дотук съображения съдът намира, че материалният закон е приложен правилно, съобразно точния му смисъл.

Крайният извод е, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** от 07.01.2013г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен, с което, на основание чл. 416 ал. 5 КТ и във връзка с чл. 414 ал.1 КТ на ***  ЕООД гр. Плевен,  с ЕИК ***  със седалище и адрес ***, представлявано от ***, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: