РЕШЕНИЕ

 

 

№ ........

 

гр.Плевен, 10.04.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -ми наказателен състав

на Дванадесети март две хиляди и тринадесета година в открито заседание, в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД №  275/2013 година но описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение Серия К № 0441562, установено с автоматизирано техническо средство, на основание чл.189 ал.4,  вр.чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП на  В.Т.С.  с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени издаденият електронен фиш и наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

         ОТВЕТНИКЪТ по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

         Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на ел. Фиш на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е издаден за това, че на 23.08.2012г. в 11.20 часа в с.Българене на Път І-3”Бяла-Ботевград” с МПС ОПЕЛ КОРСА с рег.номер Р 8281 РВ е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0562 при разрешена скорост 50 км.ч. е установена скорост 76 км.ч. – превишаване на разрешената скорост с 26 км.ч. Собственик на когото е регистрирано МПС е В.Т.С.. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР – гр.Плевен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Така изложените във фиша фактически констатации не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От представените и приети по делото писмени доказателства става ясно, че всъщност скоростта на л.а е била 79 км.ч. и е коригирана от наказващият орган в ел. фиш на 76 км.ч. Това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш, съгласно  реш. № 410 от 26.06.12г. на РАС-Плевен по КАНД № 479/12г. Според него: “Видно от клип № 2888, с който е заснето процесното нарушение е, че същият установява, че на 20.08.2011г., в 16.41.42 часа автомобилът е със скорост на управление 88 км/час при разрешени 50 км/ час, т.е. се движи с превишение от 38 км/час при координати географска ширина 24.36.3538 и географска дължина 43.25.2466. Съгласно съставения електронен фиш, с който е квалифицирано и санкционирано така установеното  деяние, същото представлява движение със скорост от 85 км/час при разрешени 50 км/час, което води до превишение на скоростта с 35 км/час и е нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДВП, респ. е санкционирано по чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДВП с глоба от 200 лева. Не се спори по това, че заснетият клип за установяване на нарушението представлява годно веществено доказателство и съдът го кредитира. Точно в тази връзка, съдът намира, че така установеното несъответствие представлява съществено нарушение на процедурните правила по установяване и квалифициране, респ. наказване на нарушението. Съгласно свидетелските показания “с новата система се свалят 3 километра надолу”. Последното не намира опора в закона, нито е мотивирано с действащи нормативни правила от органа, настоящ касатор. Т.е., ако и последното да се явява в полза на наказаното лице и да не води до промяна на определената санкция, съдът намира, че представлява нарушение на процедурата от рода на съществените. Това е така, защото на първо място, лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост няма яснота относно това – какво нарушение му се вменява. Следва да се има предвид, че електронният фиш се издава в негово отсъствие и същото не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на АУАН. Извън това, направеният запис се явява единственото доказателство за установеното нарушение, въз основа на което се издава фиша, с който в този случай са установени нови и различни факти, при съобразяване на това, че последният / противно на АУАН/ не обвързва с доказателствената си сила. При тези обстоятелства съдът намира, че несъотвествието между съдържанието на направения запис /клип/ и издадения въз основа на него  електронен фиш представлява съществено нарушение на процедурата, тай като лишава лицето от яснота относно вмененото му нарушение, а и води до недоказаност за извършването на каквото и да е деяние. Твърдението, че заснетата скорост следва да бъде намалена с 3 км/час е по-благоприятно за лицето, но доколкото няма яснота на кое основание почива това твърдение, по-благоприятното третиране се явява частен случай, тъй като наказващият орган би могъл да счита, че следва скоростта да бъде завишена. Също частен случай се явява и това, че двете превишения – по запис / 38км/час/ и по ЕФ / 35км/час/ попадат в една и същата наказателноправна норма – чл. 182, ал.1, т . 4 от ЗДВП, за която се предвижда наказание от 200 лева. Логично е при изменение на установената със записващото устройство скорост при издаването на ЕФ, нарушението да попадне под друга санкционна норма, което ще доведе до санкциониране на лице за нарушение, за което няма никакви доказателства да е извършило.

Така изложеното съдът намира за достатъчно основание за отмяна на оспорения електронен фиш.”

           2. Според съда основателно е и възражението, че в случая не е налице хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП за издаване на електронен фиш, а е следвало нарушението да бъде констатирано посредством АУАН и респ. да бъде издадено НП. Според жалбоподателя, чл.189, ал.4 от ЗДвП се отнася само за случаите, в които нарушенията се установяват  със стационарни камери в отсъствие на контролни органи и счита, че тази разпоредба не се отнася за случаите, в които нарушенията се констатират с монтирани технически средства в патрулни автомобили в присъствие на контролни органи. Съдът подкрепя тази теза. Когато бъде заснето едно нарушение посредством техническо средство се приема, че по един безспорен начин е установено извършването на конкретното нарушение. Поради тази причина законодателят въвежда улеснената процедура за търсене на административнонаказателна отговорност по чл.189, ал.4 от ЗДвП -  издава се електронен фиш за налагане на глоба вместо АУАН и НП. Издаването на електронен фиш обаче е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим, не налагащ непосредствено обслужване от съответен контролен орган. За всички останали случаи на използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, въпросната разпоредба не важи и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП следва да се спазва общия ред на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП, което в конкретния случай не е направено. Това нарушение на процедурата само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на атакуваният фиш като незаконосъобразен.

3. Според съда следва да се посочи и факта, че в случая не е налице конкретизация от страна на наказващият орган на мястото, където е извършено нарушението. Отново съгласно  реш. № 410 от 26.06.12г. на РАС-Плевен по КАНД № 479/12г.:Доколкото обаче в заснетия видеоклип се съдържат само географски данни, а в оспорения електронен фиш, издаден въз основа на него е посочено, че нарушението е установено на ул. “Сторгозия” в град Плевен, следва, че не е изяснен въпросът с идентичността на мястото на установяване на нарушението. При наличие на такова възражение в рамките на водените производства, и при съобразяване на липсата на доказателствена сила на видеоклипа или ЕФ, съдът намира, че същото е следвало да бъде изяснено чрез събиране на относими доказателства. Като не е сторил това, въпреки наличието на възражение, органът не е доказал безспорно мястото на извършване на нарушението.”

4. Според съда следва да се посочи и факта, че в случая наказващият орган е издал ел.фиш без дата, който факт поставя в невъзможност и нарушителя, и съда да определи неговата законосъобразност било то от гледна точка на преценка за давностни срокове, или за каквото и да е друго обстоятелство.

5. Според съда следва да се посочи и факта, че не са изпълнени указанията от инструкция за експлоатация на процесното средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M - в точка 1, където е записано, че радара трябва да се насочи успоредно на пътното платно, при допустимо отклонение 8 процента към лентата за движение, която ще извършва измерването. Никъде по делото няма данни за това по какъв начин е извършено насочването на това средство, съответно дали са спазени тези технически изисквания на съответност на лъча на измерване с посоката на лентата, в която ще се извършва измерването. На следващо място в тази инструкция е записано, че системата за наблюдение може да се ползва само от служители, преминали първоначално обучение за работа с тях и притежаващи протокол, издаден от сектор „Полицейска техника”. Никъде по делото няма данни първо, кои са лицата, които са извършвали измерването, нито дали тези лица са преминали съответния курс за първоначално обучение за работа с това техническо средство. Освен това в точка 6.4 на същото указание е записано, че след като се заснеме нарушение, служителят, извършил измерването трябва да попълни дневник на техническото средство. Такъв по делото няма представен.

6. Според съда следва да се посочи и факта, че не е доказано безспорно и обстоятелството каква точно е било ограничението на скоростта в процесния участък от пътя. Жалбоподателят е санкциониран за извършване на нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП, но няма доказателства къде е бил поставен знака за това ограничение на скоростта, ако е имало такъв. Безспорно още едно самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отмени атакуваният фиш като незаконосъобразен.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение Серия К 0441562, установено с автоматизирано техническо средство, с който на основание чл.189 ал.4,  вр.чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП на  В.Т.С.  с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален  административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :