РЕШЕНИЕ

 

№....

 

гр.Плевен, 19.04.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -ми наказателен състав

на Двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в открито заседание, в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 154/2013 година но описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

С Наказателно постановление № 35-0000837 от 05.11.2012г. на Началника на ОО”КД-ДАИ” Плевен на П.М.М. ***, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл.24 ал.1 от ЗАП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наложеното административното наказание. В съдебно заседание жалбоподателят  не се явява, представлява се от адв.В., който поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Наказателното постановление е издадено за това, че на 20.10.2012г. около 22.00 часа в І-во РПУ е констатирано, че като водач на лек автомобил Опел Астра с рег.№ ЕН 31 15 ВЛ - лична собственост П.М.М. извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане от гр.Искър до гр.Плевен, без Лицензия за обществен превоз на пътници, установено след справка в информационната система на ИА”Автомобилна администразия”. Автомобилът не е включен в удостоверение за регистрация. Актът е съставен въз основа на обяснения на пътниците в автомобила - Д.З.С. и Е.А.С. и докладна записка № 91911 от И.Н.-следовател в СКП при І-во РУП Плевен.

          Така изложените в акта фактически констатации не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител  и свидетели А.А., И.Н.Н., Д.З.С., Е.А.С. като обективни и незаинтересовани. От тях се установява, времето и мястото на извършеното, личността на извършителя – жалбоподателя. Следва да се посочи, че св. А.А. не е бил свидетел при извършване ни констатиране на нарушението, нито такъв е бил и актосъставителя. Св. И.Н.Н. е бил свидетел при установяване на факти във връзка с нарушението, но те са били във връзка с разследване на извършено престъпление от св. Д.З.С., Е.А.С., т.е. установяването на тези факти не е било основна и непосредствена цел на работата му. Впоследствие същият е уведомил св. А.А. и актосъставителя К.. Според съда не се събраха никакви безспорни доказателства, че жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници от гр.Искър до гр.Плевен, без лиценз за обществен превоз на пътници на територията на страната. И двамата пътници в автомобила, разпитани в съдебно заседание /св. Д.З.С., Е.А.С./ са категорични, че са имали случайна среща с жалбоподателя, който помолили да ги откара до гр.Плевен, като не са имали никакви уговорки да му заплатят превоза на цената на билета с него. С оглед на посочените обстоятелства съдът счита, че не са налице  доказателства, въз основа на които да се направи безспорен извод относно факта на нарушението в момента на извършване на проверката, поради което следва да се отмени изцяло НП, поради недоказаност на нарушението.

При издаване на наказателното постановление също така са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят отмяната му на това основание. Съда счита за основателно становището на повереника на жалбоподателя, че в съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не става ясна датата на извършване на административното нарушение. Посочва се, че на дата 20.10. около 22,00 часа е констатирано извършено административно нарушение, описано като извършване на обществен превоз на пътници срещу заплащане от град Искър до град Плевен. Но кога е било извършен този превоз не става ясно и не е посочена датата на този превоз. Посочването, че нарушението е констатирано от обяснения на *** С. и Е.С. не е достатъчно в настоящия случай, още повече, че видно от тези обяснения тези две лица твърдят: *** С.: че П.М. *** него и другото лице на дата 13.10.2012 г и на 20.10.2012г, като е видна явна поправка в тази дата-първоначално е било написано 21, но в последствие е поправена на 20.10. Обяснението *** *** е дал на дата 22.10.2012г, а обяснението на Е.С. е датирано от дата 23.10.2012г. Не посочването на конкретна дата на извършване на нарушение, което се твърди, че е извършено, и не посочването на доказателствата които потвърждават извършеното нарушение внася неяснота и неточност на вмененото на М. нарушение, което от своя страна води до ограничаване правото му на защита. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е императивна и визира задължителните реквизити, които трябва да съдържа един АУАН, освен това същата осигурява правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което включва и правото му да узнае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира адекватно защитата си. От друга страна с не посочването на дата на извършване на нарушение и с непълното описание на нарушението, се ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да направи писмени възражения по него, тъй като не посочването на дата на извършване и непълното описание на нарушението затрудняват лицето, срещу когото е съставен АУАН, да изложи обосновано възраженията си. Това нарушение е пренесено и в издаденото наказателно постановление, като дори е разширено като не е посочено къде е това 1-во РУП където е станало констатирането на нарушението.

Съда счита за основателно и становището на повереника на жалбоподателя, че АУАН е съставен в разрез с разпоредбите на чл.40 от. ЗАНН. В конкретният случай АУАН е съставен от не очевидец на твърдяното за извършено административно нарушение, вписаният като свидетел по акта свидетел, също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. В АУАН няма вписан втори свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, АУАН следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението, а когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство, съгласно нормата на чл. 40, ал.З от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. Тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. Липсата на втори свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. / В този смисъл и Реш. по КАНД 394/2012г на РАС-Плевен/.

С оглед горното, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е   Ш  И  :

 

Отменя наказателно постановление № 35-0000837 от 05.11.2012г. на Началника на ОО”КД-ДАИ” Плевен, с което на П.М.М. ***, ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл.24 ал.1 от ЗАП.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален  административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                        

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :