Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                             гр.ПЛЕВЕН, 02.04.2013 год.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, девети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи март, две хиляди и тринадесета година, в състав :

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА    

 

при секретаря В.С. и в присъствието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от съдията НАХД №117 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази :

 

          Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба от Е.А.Б. *** Наказателно постановление №1075/02.01.2013 год. на Директора на РДГ-гр.Ловеч, с което на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложена глоба по чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ в размер на 100 лева, за това, че виновно е нарушил чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от ЗГ.

          Не е доволен от така наложеното наказание, тъй като не е извършвал описаното в наказателното постановление административно нарушение. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което в законният срок го обжалва пред съда с искане то да бъде отменено.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.В., който от името на доверителя си поддържа изцяло жалбата. Акцентира на факта, че в хода на административно наказателното производство са допуснати множество процесуални нарушения. Самото производство е започнало по крайно опорочен начин. В случая лице, което не е съставил акта за установяване на административно нарушение се е подписало като актосъставител. На следващо място намира, че в акта за установяване на административно нарушение не са посочени законовите разпоредби, които доверителят му е нарушил. Едва в наказателното постановление е извършена конкретизация като е посочен чл.213, ал.1 от ЗГ. В административно наказателната преписка липсвал констативен протокол, за който се твърди от актосъставителя, че е послужил за база за съставяне на акта. Освен това актоставителят не е установил, че доверителят му управлява посочения в наказателното постановление автомобил, както и не е измервал дървата, не ги е виждал, за да прецени, че не притежава документи за произход на дървесината. Всички тези обстоятелства доказвали, че процедурата е изцяло опорочена, налице са множество допуснати съществени нарушения, които не са санирани с наказателното постановление и доверителят му неправилно  е привлечен към наказателна отговорност.

          За административно наказващият орган – РДГ-гр.Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание не се явява надлежен представител и не е изразено становище по казуса.

          Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установени следните факти :

          Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима за разглеждане. По същество тя е основателна.

          Съставен е акт за установяване на административно нарушение №1075/01.10.2012 год., от Н.И.И. на длъжност горски инспектор при РДГ-гр.Ловеч, на основание чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ и чл.36 от ЗАНН за следното : Е.А.Б. *** транспортира 04 куб.м.пр. дърва за огрев – клен с лек автомобил “Рено Рапид” с рег.№СО 96 99 ВА без да притежава документ за произход на дървесината. Като дата на извършване на нарушението е посочена 24.09.2012 год. – 16.30 часа землището на с.Беглеж, м.”Беглежка бара”-с.Беглеж – черен път. Като виновно нарушени са посочени законовите разпоредби на чл.213, ал.1, т.2 /без отбелязване на съответния нормативен акт/. Като свидетели на извършване или на установяване на нарушението са посочени лицата : Д.А.Т. *** и О.Х.А. ***. Актът е връчен на нарушителя срещу подпис, като по него той не е направил писмени възражения.

          Въз основа на така съставения акт е издадено и наказателно постановление №1075/02.01.2013 год. на Директора на РДГ-гр.Ловеч.

          От ангажираните в хода на делото писмени доказателства на актосъставителя Н.И. се установява, че същия работи в РД по горите-гр.Ловеч. При изпълнение на служебните си задължения, обслужвайки и района на ДГС-гр.Плевен – Общините Долна Митрополия, Долни Дъбник, Пордим, Левски и Плевен, на посочената в акта дата разбрал от райнният инспектор, че жалбоподателят е призован във Второ РПУ-гр.Плевен. Със случая се запознали от констативният протокол, съставен от РИ на селото. Жалбоподателят също бил там. Районният инспектор им казал, че е спрял жалбоподателя за проверка в землището на с.Беглеж и в автомобила му била намерена дървесината – 0,4 куб.м. кленови дърва за огрев. Дървесината била измерена от районният инспектор, за което е съставен констативен протокол и въз основа на него е издаден акта за установяване на административно нарушение. По думите на актоставителя колегата му Д.Т. написал акта, а той се е подписал като актоставител. Това е станало, тъй като вероятно в този момент е бил без очила. Въпросният констативен протокол останал в архива на Второ РПУ, тъй като счели, че не е нужно да бъде към административно наказателната преписка независимо, че въз основа на него е съставен акта за установяване на административно нарушение и не са го представяли на наказващият орган. Лично актосъставителя заяви, че не е виждал дървата и не ги е измервал, а акта е съставен въз основа на констативният протокол на РИ на селото.

          В тази връзка са и показанията на свидетеля по акта Д.Т., който работи като горски инспектор в РДГ-гр.Ловеч, който бе категоричен, че почерка на самия акт е негов. Текста му диктува Н., който се подписва като актоставител, а той като свидетел. И този свидетел подчерта, че нищо не е виждал нито дървата, нито автомобила.

          Пред съда показания даде и свидетеля О.Х., който работи във Второ РПУ-гр.Плевен, като мл.полицейски инспектор на с.Беглеж. Той пояни, че по това време, след обяд към 16:00 часа се получил сигнал от жител на селото и му казал, че има съмнение, че в неговата гора се реже, че се вадят дърва от там. Както си вървял, видял на пътеката спрян автомобил и собственика на гората /на когото не знаел името/ говорил с жалбоподателя и той го намерил преди него. В колата имало сухи дърва. Колата била “Рено”, като лек автомобил, но с товарно отделение и имало събрани сухи дърва. Като ги премерили били към 0,4 куб.м. Лично той ги мерил. Имало смесена дървесина, от тях имало сухи. Направили констативен протокол, който съставили в Кметството.

          При наличието на тези факти и след като извърши цялостна проверка относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

          Следва да се подчертае, че установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. От изискването за законоустановеност на нарушението следва, че акта за установяване на административно нарушение се съставя при стриктно и точно спазване на императивните норми на процесуалния закон. В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен в 10.00 часа на 25.09.2012 год., а в заглавната му част, където е неговият №1075 се сочи друга дата 01.10.2012 год. Освен това словесното изписване на текста, както бе установено в хода на делото е записан, не от актосъставителя Н.И., а от друго лице – Д.Т. – подписал акта като свидетел. Следователно в случая е налице нарушение на нормата на чл.37, ал.1 от ЗАНН, в която се сочи кои длъжностни лица могат да съставят актове. След като акта не е съставен лично от актосъставителя, а от друго лице, подписало го като свидетел, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, само на това основание.

          На следващо място налице е противоречие при изписването не само на датата на съставяне на акта, както бе отбелязано по-горе, но и на законовата разпоредба, която Е.Б. виновно е нарушил. В акта се сочи, че извършителя е нарушил чл.213, ал.1, т.2 /без да е записан от кой нормативен акт/, а в наказателното постановление за първи път е записан и конкретния закон - нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от Закона за горите.

          Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН както в акта, така и в наказателното постановление следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта за установяване на административно нарушение и тази, посочена в наказателното постановление.

          Не цитирането на точните текстове и най-вече на конкретният нормативен акт в акта за установяване на административно нарушение и посочването му за първи път едва в наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил и по кой закон или подзаконов нормативен акт. Затова и съдът намира за напълно основателни доводите на жалбоподателя и на неговия пълномощник, че не е имал възможност да упражни своите права, свързани с възражение срещу акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като в случая той не знае за нарушение по кой закон е санкциониран с глоба в размер на сумата 100 лева.

          Не на последно място съдът съобразява и факта, че съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е следвало да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В случая от ангажираните гласни доказателства се установи по безпорен начин, че е съставен констативен протокол, въз основа на който е издаден и акта за установяване на административно нарушение. Този констативен протокол обаче не е приложен в административно наказателната преписка, а незнайно защо е в архива на Второ РПУ-гр.Плевен. Неговият номер не се съдържа както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, което представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

          С оглед всички изтъкнати дотук съображения за допуснати по време на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила съдът счита, че не следва  да се произнася по съществото на казуса и да обсъжда всички посочени от жалбоподателя и неговия пълномощник доводи относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, тъй като е невъзможно да се извърши проверка на правилността на доказателствата от административно наказващият орган при условие, че съществува една начална опороченост на действията на компетентните в административно наказателното производство органи.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1075/02.01.2013 год. на Директора на Регионална дирекция по горите-гр.Ловеч, с което на Е.А.Б., ЕГН-********** ***, е наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, пр.4 от Закона за горите в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му от страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :