Р Е Ш Е Н И Е

 ..........................

гр. Плевен, 21.02.2011год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХI-ми граждански състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 760 по описа за 2011 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Постъпила е молба от Р.  Б.М. *** с ЕГН ********** против Б.И.М., в която молителката твърди, че е майка на ответника по молбата Б.М.. Твърди, че през 1997г. съпругът и починал и от тогава се грижи сама за сина си. Твърди, че в десети клас напуснал училище и започнал да употребява наркотични вещества. Твърди, че с всички сили и средства се опитвала да го излекува от тази зависимост, като го е изпращала в комуни в гр.Бургас, в гр.Пловдив и два пъти в Италия, но при завръщането си отново започвал да ползва наркотици. Молителката твърди, че през последните години живее в постоянен страх и е подложена на психически тормоз от сина си – твърди, че  непрекъснато иска пари от нея за да си купува наркотици, че я заплашва за живота и, че е изнесъл и продължава да изнася постоянно вещи от къщи, да ги продава, за да си набавя наркотици. Твърди, че от страх се е преместила от жилището им в ****** да живее в дома на майка си на ******, но и там ответникът започнал да идва в жилището, да блъска вратата, да ги заплашва, че ще разбие вратата и ще ги убие. Твърди, че на 19.01.2011г. идвал в дома на майка и, блъскал вратата в продължение на половин час и счупил бравата. Същия ден, вечерта, около 22 часа отново дошъл в жилището на майка и и като видял, че няма да го пуснат, влязъл през терасата. Молителката се обадила на органите на Полицията, които го задържали. Поради  изложеното моли съда да издаде заповед по ЗЗДН, в която да забрани на ответника да приближава жилището и го предупреди да се въздържа от домашно насилие.

          Ответникът е редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изразява становище по молбата.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

          Безспорно по делото е, че молителката е майка на ответника Б.М..

Спорен по делото е въпроса, упражнявано ли е насилие от страна на ответника върху молителката и следва ли да се наложат посочените в молбата мерки за защита.

От представената по делото Декларация от молителката от 19.01.2011г. се установява, че същата е декларирала, че ответникът е упражнил физически и психически тормоз върху нея и майка и на 19.01.2011г. За изясняване на обстоятелствата, съдът допусна до разпит по искане на молителката майка и – ****** В показанията си, свидетелката заяви, че на 19.01.2011г. ответникът Б.М., неин внук дошъл вечерта в жилището им и започнал да им звъни на вратата. Твърди, че се обадили на органите на Полицията, които го задържали. От показанията и се установява, че са се изплашили от М., че е счупил бравата на вратата и че от страх са се обадили в Полицията.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, които кореспондират с представената от молителката декларация.

          С оглед на представените по делото доказателства съдът приема от правна страна следното:

          Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът  за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно жилище. От изложеното в молбата, съдът счита, че действително отношенията между нея и ответникът са влошени, което е наложило и намеса на органите на полицията. От друга страна, разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че  когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 от същия закон. Поради изложеното съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени мерки за закрила, предвидени в закона и посочени в молбата, тъй като са адекватни на фактическата обстановка. С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл.5, ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН –  да се въздържа от домашно насилие и забрана ответника да доближава жилището, където живее молителката за срок от една година и половина. Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това. При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗСДН ответникът следва да бъдат осъден да заплати държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.

                    Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА Б.И.М. с ЕГН ********** *** да се въздържа от домашно насилие по отношение на Р.  Б.М. *** с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА  Б.И.М. с ЕГН ********** *** да приближава жилището на ******, обитавано и от молителката Р.Б.М.,*** за срок от осемнадесет месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.

ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

 Да се връчи  на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН, препис от решението и заповедта на страните и РУ по настоящия адрес на ответника и пострадалото лице.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.И.М. с ЕГН ********** ***  на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на основание чл.21 ал.3 ЗЗДН ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН Б.И.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.

          Решението може да се обжалва пред Плевенски районен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението, че е постановено.

                                                              

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: